0888 77 99 79 | 0877 038 385
(Експеренциално образование)
“…Невежият в бъдеще ще бъде не този, който не може да чете, а този, който не знае как да учи…”
Програмите основани на обучение чрез преживяване заемат своето място в училища и университети още в началото на 50-те години на XX в. През годините този вид обучение се е утвърдило в много страни, залегнало е в системата на образованието и е толерирано от държавите от Европейският съюз, Канада и САЩ. Програмата, която внедрява експеренциалните методи и техники в училищата е открита през 1971г. На интернационално ниво през 1977г. е основана Асоциация за Експеренциално Образование в САЩ. Сега повече от 1600 членове в повече от 30 страни по света са част от нея.
Идеята за обучението чрез преживяване или т.н. експеренциално образование, се заражда още в началото на XX в. Американският философ Джон Дюи, основател на тази идея, още през 1938 година издава книгата “Преживяване и обучение”. Според него в основата на тази философия на обучение е това, че обучаващите се правят открития и експериментират със собствените си знания, вместо да четат и слушат за преживяното от други. Така придобиват нови умения и изменят начина си на мислене.
Нито официалната, нито неофициалната учебна програма в училищата не подготвя младите хора за реалните предизвикателства в живота. Макар че програмата може да е основана на нуждите на цялостната личност (умствени, физически, творчески, духовни и др.), отделните предмети като цяло са самостоятелни и рядко биват съчетавани и обединявани. При традиционното обучение в класната стая учителите предлагат готово знание. Те разчитат на това, че в бъдеще учениците ще намерят начин да го приложат. А дали става така?
“…Ние завиждаме на децата заради любовта им към новите преживявания, заради тяхната устременост в извличането на всяка капка значимост от всяка ситуация, заради съдбовната им сериозност спрямо неща, които за нас не са от особено значение..”
Представете си група деца или група младежи, които се опитват да прекосят буйна река. Брегът, на който са застанали, е приключенческия курс. Далечният бряг символизира това, към което ще се върнат след приключването на курса. Как да преминат реката? Какво могат да вземат със себе си? Спомени? Метафори? Енергия? Идеи? Дневници? Решения? Планове? Отчети? Приятелство? По-голяма увереност? Повече оптимизъм? По-дълбоко разбиране? Различна нагласа? Друг начин на поведение? Каквото и да вземат със себе си, колко дълго ще просъществува то на другия бряг?
В нашата култура „ученето“ се свързва повече със знания и умения, отколкото с чувства, ценности и нагласи.
Възможностите на обучението чрез приключение са много по-широки (и дълбоки) от тесния смисъл на понятието „учене“ отнасящо се единствено до съзнателното научаване. Целите на приключенческите програми са свързани с идеята да се учи в реални условия, в движение, предизвикателни занимания сред природата, усвояване на знания чрез лично преживяване, задоволяване на конкретни личностни потребности, засилване на мотивацията, увеличаване на самоувереността. Добре организираното преживяване включва достатъчно групово взаимодействие, в което неизменно присъстват и обратната връзка, и конфронтацията, и окуражаването.
„…Преживяването само се себе си не е нито ползотворно, нито вредно. Начинът, по който го възприемаш, е това, което го прави значимо или маловажно, добро или зло…“
С развитието на способността да се учиш от опита си, участниците могат все повече да поемат отговорността за собственото си обучение и развитие. Увеличената способност за обучение, съчетана с нараснала самоувереност, дава възможност на участниците да станат по-независими, по-склонни към самоусъвършенстване и по-чувствителни към начините, по които други хора могат да подпомогнат (или да попречат) на процеса на собственото им развитие. Способността да се учиш от опита си е първостепенно умение, което създава възможности за бъдещо развитие и усъвършенстване.
Обща тема за разговор, постигане на личните цели, чувство за принадлежност към групата, повишаване на самоувереността, добро разбирателство с околните, изпробване на нещо ново, нова обстановка, прекрачване на установени граници, по-добра организация, изслушване, предприемане на действия, поемане на риск, забавление, помагане на другите, сприятеляване, запознанство с нови хора, поемане на отговорност, откриване на нови способности, доверяване, оценка на постиженията – ефективната приключенческа програма най-вероятно ще включва всички тези, както и множество други преживявания.
Важна част от процеса на ученето чрез преживяване са игрите. В игрите през рзнообразните отделни действия, преминават създаващи ред правила и ги обединяват в свързано цяло. Ритъмът, съперничеството и взаимопомощта, които се съдържат в повечето игри, пораждат организация. Насочени са към отделните потребности и преодоляването на проблеми. Разделени са на кръгове, различните стадии преминават през игри за “разчупване на ледовете”, “доверие и подкрепа”, “проблемни задачи”, “творчески игри”, както и “игри за групово и лично предизвикателство”. На практика , атмосферата в групата непрекъснато се променя и градира.
“…Истинското знание произтича от непосредствения опит…“
Обучението чрез приключение е изключително мощно средство за въздействие. То има своята уникалност. Една от отличителните черти на обучението чрез приключение е оптимизмът и положителното мислене. Приключението насочва към нови възможности и непознати хоризонти. Често срещани са твърдения от рода на това, че участниците „ще преодолеят предизвикателството“, че ще „открият неподозирани възможности“ и цялото преживяване ще „разкрие най-доброто в тях“. Обучението трябва да се опира на предварителното и независимо съществуване на естествени способности, то се занимава с правилното им насочване, не със създаването им.
Не е достатъчно обаче да настояваме за необходимост от приключение/образование. Всичко зависи от качеството на преживяното. В този смисъл важно място в процеса на учене заема дискусията или разборът (осъзнаването) на случилото се – да видиш, разгледаш и изследваш повторно; да проучиш; да преработиш, да анализираш, да разгледаш критично. Те са основни средства за постигане на множество цели, които подпомагат и разширяват процеса на обучението чрез приключение. Разборът може да изясни възникнало недоразумение, да представи нова гледна точка или пък просто да даде възможност на всеки един от участниците да говори и да бъдат изслушан. Целта му е да превърне преживяването в усвоено знание, в развитие или и в двете.