Монолог на едни къси панталонки


Монолог на едни къси панталонки

Надежда Трифонова

Хей! Чакай!!! Какво правиш?!?? Не! Не към пералнята! Не!
Моля те, моля те…не ме пускай на 40 градуса!
Не случайно Надето ни беше отделила там. Сега ще ни се изперат всички петна и лекета и край с нас….Знаеш ли колко преживявания, колко емоции, колко спомени пази всяко едно петно! Една цяла палитра от чувства!
Ако ни изпереш, тези шарени ръце, оставени по нас ще паднат, а заедно с тях ще се изперат и забавлението и смеха на един много важен момент.
Ето това мазно петънце, например, ми е толкова любимо. Искаш ли да ти кажа как го получих? Готвиха заедно най-вкусните пържени филийки! И филийките обраха овациите и свършиха толкова бързо, че само едно леке успяхме да лепнем от този спомен.
Спри! Не към пералнята! Имам алергия към този прах за пране…Не се ли разбрахме?? От него несъмнено ще изчезнат тези лилави, зелени, жълти и сини отпечатъци останали от едно необикновено рисуване върху чаршаф.
Само да посмееш да зашиеш скъсаното на десния ни крачол!
Дори и една безобидна игра с бидон взима своите жертви,но пък какъв екип става след това…Това е една пълна със спомени дупка!
А какво ще кажеш за опърленото ето тук? Само недей да припадаш!
Просто следа от една лятна, красива вечер край огъня и думи, които не се забравят: „Сганбери, запомнете тази вечер. Запомнете този миг, защото може би никога няма да се повтори!“
Но най-ценни са ни тези малките, белите петънца. Това са сълзите на Надето. Бяха истински и много – като за „довиждане“. Не й се искаше да свършват тези две седмици на свобода и щастие да е сред готини хора.
Затова всички петна са ми важни, защото това са нашите Реверсо-спомени!
Ейййй какво стана?!? Този прах за пране се е свършил…Колко жалко!!!
Дано ни забравиш до следващото пране, дано!


Публикувано от: