Преодоляване на страхове, нови приятели и едно незабравимо приключение с “Реверсо”

Преодоляване на страхове, нови приятели и едно незабравимо приключение с “Реверсо”

Василена Василева

Без да исках разбрах, че ще има Зелено училище, за което се набират ученици от горния курс. Казах си “Трябва да отида!”. Местата бяха ограничени, а желанието по-силно от всякога. Подадох мотивациите и идеите си… и чаках.
В крайна сметка попаднах в списъка с хора, които отиваха. Бях много щастлива – на седмото небе, както се казва. Мечтаех си за Зелено училище – нови запознанства, приключения, преодоляване на страхове и какво ли още не.
Ето, че денят дойде. Беше около 5:30 сутринта. Преглеждах си фейсбука и чатех с най-добрата си приятелка, която също си осигури място за пътуването. Обсъждахме колко ще бъде готино. Сред природата с нови хора. Дойде време да излизам от нас, метнах око на багажа си и го взех. На края на улицата ме чакаха две приятелчета, с които заедно щяхме да пътуваме до Централна гара.
Пристигнахме на гарата. Имаше доста хора на мястото, което се чакахме. Не им обърнах много внимание. Някакви хора като мен си чакат автобуса или влака.. какво толкова? Е, тук идва и изненадата – те бяха с нас. Заедно с тях споделихме и автобуса, но без да си кажем дори и думичка. Те седяха по-напред, а ние по-назад. Пътят бе средно дълъг и най-сетне стигнахме до хижата, който се намираше в с. Карлуково. Отпред имаше и едно бяло бусче, на което пишеше “Реверсо”, както и две стъпки. Интересно. Всички си говориха на висок глас и се разпръснаха. Изведнъж се появи един мъж и започна да ни събира и да ни говори. Изглеждаше много забавен… и беше! След опознаването на хижата, храната и прочие се започна с игричките и деленето на отбори. Тогава започнахме и да се опознаваме с останалите. Беше бавен процес, но само така си мислихме.
На следващият ден последва ново разделение. Не мога да кажа, че това не ми хареса. Различни хора, различни характери, различни неща, които можех да науча. И го правих. Взимах се от всеки нещо, което ми харесваше. Попаднах в отбора на “Търсачите”. Хипер готини хора. През цялото време се снимахме и се забавлямахме.., а и между другото работихме по същуствената задачка – работа с компас и криене на листчета. Щурмувахме заедно по напълно непознат терен. Беше красиво. Следобяд последва друтата задача – ние трябваше да открием листчета на другия отбор с помощта отново на компас. Справихме се повече от добре..или пък те се бяха справили? Вечерта завърши с театър. Отново бях с други хора. Изиграхме ролите си чудесно и танцувахме до сутринта.
Последният ми ден там беше най-вълнуващ. Трябваше да се катерим и да се спускаме от скали. До сега единствено се бях катерила по дървета и бях презскачала огради – нищо работа. От “Реверсо” ни сложиха нужната екипировка. Бях първата, която ще опита от катаренето по скала. Скромните 12-13 метра бяха лично мое дело. Макар и да не успях да стигна до върха се гордея и с тези цифри. Спускането бе далеч по-готино и екстремно. На снимките изглеждаш като прашинка.
Несъмнено това Зелено училище, заедно с “Реверсо”, ми даде много. И до ден днешен продължавам да си общувам с всички хора, с които бях там. Успях да преодолея страха от високото и станах по-сигурна в себе си. Сега съм в очакване на ново приключение.